Това словосъчетание е цитат от късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век /354 г./. Текстът е част от списък с синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. "Ziezi ex quo Vulgares" се превежда "Зиези, от който са българите" , където Зиези е син на Сим и внук на Ной. Науката е възприела този документ като най-ранен извор, споменаващ етнонима на българите. Малко хора осъзнават обаче какво означава това - латинският термин "Vulgares" е ползван в IV век като ЕТНОНИМ - име на народ, а не нарицателно за "простолюдие", "народ", както се превежда днес на латински! 

След разказът ни за Авитохол, ще ви запознаем със Зиези - легендарен родоначалник на българите, сведения за когото има само в т.нар. Анонимен римски хронограф от 354 г. Според Хронографа Зиези е син на библейския герой Сим, родоначалник на семитите и внук на Ной. Името му е споменато във фразата "Ziezi ex quo vulgares" ("Зиези, от който са българите"), която е първото известно споменаване на името "българи" в европейски източник. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях.

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите - арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в "Латински анонимен хронограф" от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.